В основата на нашите за разбирания за пълноценен начин на живот е активността и времето прекарано навън. Определено представата ни за приятен ден не се състои в мързелуване и гледане телевизия 🙂 и естествено, любимите ни места са: планината, гората, паркът, морето, реката – на кратко обожаваме да сме сред природата. Всеки човек знае, разбира се, ползите за човека от разходките в планината на чист въздух, но не всеки родител обръща специално внимание на предимствата да отглежда детето си близо до природата. Докато на много места в света се използват термини като „Nature deficit disorder“ и „Puddle parenting“, все по-често попадаме на родители в България, които се притесняват да изведат децата си в планината, на дъжда (на тях самите не им се струва приятно това преживяване) или да са съгласни те да се ровят в калта или да джапат в реката/локвата. Още по-притеснителното е, че много често родителите са прекалено изморени или просто предпочитат да не си създават излишни „проблеми“ – те се спасяват като използват телефон или телевизор, за да заинтригуват мъниците си.
Вярваме, че усилията, които ние като родители, можем да положим за това нашите деца да израснат по-близо до природата, си заслужават.
В този ред на мисли, филтрирахме част от проучванията по темата и бихме искали да споделим с вас част от опасностите от липсата на игри навън и предимствата да отгледаме децата си близо до природата.
На първо място още началото на 80-те години на миналия век биолог от Харвардския университет на име Едуард О. Уилсън предлага теория, наречена биофилия: хората са инстинктивно привлечени към естествената си среда. Много родители в днешно време обаче биха поставили под съмнение тази теория, докато гледат как децата им изразяват ясно предпочитание да седят пред екраните, вместо да играят навън. Тази тенденция се разраства все повече и повече и дори вече говорим за Разстройство на природния дефицит. Ясно е, че децата прекарват значително повече време вътре, отколкото навън. Тази промяна се дължи до голяма степен на технологиите. Нарастващите родителски страхове от болести и опасностите от играта навън са друг голям фактор.
Въпреки света, в който живеем, все още всички доказателства водят до твърдението, че играта навън е най-благоприятна за здравословното развитие на децата.
Ето защо:
1. Развиване на мозъка
Природният свят е гигантска учебна лаборатория с отворен край.
Децата са вродени учени и обичат да изпитват всичко около нас – гледките, ароматите, звуците и текстурите. Природата предоставя безброй възможности за откриватели, творци, поставяйки ги в разнообразни ситуации за решаване на различни проблеми.
Взаимодействието с естествената среда позволява на децата да учат, като експериментират с различни дейности и по този начин развиват любознателен ум. Независимо дали преценяват разстоянието между две скали, преди да скочат или обмислят къде отиват насекомите през зимата, децата постоянно мислят, когато са сред природата. Тези преживявания предлагат истинско, автентично обучение, което нищо друго не може да замени. Докато децата рискуват, опитват се, се провалят и пробват отново, те придобиват самостоятелност и увереност.
2. Ползи за емоционалното развитие
Да си навън означава да се чувстваш добре.
Децата са свободни да изследват, да се придвижват и да вдигат шум – всички възхитителни форми на самоизразяване, които често са ограничени на закрито.
В природата децата могат да тичат, да скачат, да прескачат, да се катерят, да се търкалят и да викат, което ги отпуска и намалява безпокойството.
Освен това природата засилва чувството за мир и често има възпитателни качества у децата. Много от по- енергичните деца успяват да прекарат време копаейки дупка в пясък, наблюдавайки как калинка пълзи или фокусирайки се, играейки с пръчка в кална локва.
3. Ползи за социално развитие
Когато играят на открито, децата може да открият възможности за взаимодействие с нови и различни приятели. В природата децата могат да играят сами или да се свързват помежду си, да се научат да споделят и да решават проблеми.
В естествения свят те често си сътрудничат, за да измислят игри и правила, защото няма предписания и инструкции.
Често, когато са въвлечени в природния свят, дори буйните, активни деца могат да се научат да се фокусират върху това да бъдат по-внимателни. Те също могат да развият съпричастност и да протегнат ръка, за да утешат приятел, който изглежда наранен или тъжен.
4. Ползи за физическото развитие
Чистият въздух е ободряващ и предлага безкрайни възможности за физическа активност, което от своя страна изгражда силни тела. Излагането на слънчева светлина означава, че децата усвояват витамин D, който има много положителни ползи, включително допринася за силна имунна система.
Играта на открито също така позволява на детето да бъде по-активно, като потенциално изгаря повече калории и влияе положително за цялостната физическа форма на детето.
Осигуряването на баланс на риск и безопасност е задача на родителите, а осигуряването на разумно ниво на предизвикателство позволява на децата да усвоят нови умения.
5. Ползи за околната среда
В допълнение към индивидуалните ползи, получени от свързването с природата, има колективна полза, споделяна от всички нас. Децата по целия свят играят навън, създавайки единство от споделени преживявания.
Нашите деца са хората, които ще се грижат за земята в бъдеще. За да отгледаме възрастни, които са отговорни към опазването на околната среда и на нашата планета, първо трябва даим помогнем да развият дълбока любов към нея.
Единственият начин за това е да отворим вратите и да ги пуснем навън, за да изследват чудесата на природния свят.
Като част от концепцията за активно отглеждане на децата в близост до природата е и нашата любима тема – ЛОК – ВИ- ТЕ!
Да, обожаваме локвите…и калта…и дъжда. Предполагам, че звучи странно за част от вас, но лошото време е прекрасно време за приключения. Освен забавно, излизането и игрите през есента и пролетта имат много положително влияние върху децата ни!
1. Джапането учи децата как да движат телата си
Да се научиш как да се движиш е една от първите задачи в живота. Бебетата започват да експериментират с търкаляне, седене и обикаляне на четири крака. Малките деца се учат да ходят, да тичат, да скачат и др. Да се научиш как да се движиш изисква практика. Локвите са перфектен начин за упражняване на умения за движение.
А те са създадени, за да джапаме в тях!
За целта децата трябва да скачат! Скачането развива баланс, сила и ловкост в малките им крачета и има толкова много различни приложения: големи скокове, малки скокове, бягане и скок, ръце нагоре или надолу, скачане с два крака или на един. В локвите също можеш да шляпаш, разбъркваш и хвърляш, които са страхотни възможности за раздвижване.
2. Чрез локвата детето опознава природния свят
Локвите са научна лаборатория за деца.
Водата е такова уникално вещество сама по себе си, но чрез този малък воден басейн може да научим за изпарението, плътността и плаваемостта.
3. Локва подканя детето да играе!
Въпреки че всичко по-горе звучи с по-голяма стойност,
много е важно да позволим на детето просто да играе в локвите.
Играта е мощна форма на обучение, защото децата трябва да използват креативността си и уменията за решаване на проблеми без помощта на възрастни.
За да насърчим играта можем да осигурим допълнителни съкровища като пръчки, камъни, черупки, чаши или сито, които биха подканили детето да усети нови преживявания.
Както споменахме, дори вече можем да срещнем определение като „Puddle parents“ и ние определено бихме се припознали с термина 🙂 Единственото, което ни остава е да се подготвим с подходяща екипировка, а именно костюмчета за дъжд и гумени ботушки (по възможност и за родителите).
Следващият път, когато детето ви дръпне и се затича към някоя мокра, кална и прекрасна локва, поемете дълбоко въздух и не забравяйте, че дрехите и децата ще се почистят и изсушат, а блясъкът в очите на малките ви буболечки ще ви покаже защо всичко си струва!
Ние сме сигурни, че преживяванията ви ще са невероятни.
