Природа и планина.
Две думи, които описват до голяма степен усещането ни за щастлив живот! Опитваме се да бъдем част от природата в ежедневието ни, децата ни да имат дълбока връзка с нея, да я обичат, пазят и да й се наслаждават. Не веднъж и сме споделяли, че това е и една от причините да създадем WildBugs – да стимулираме родителите и техните деца да прекарват повече време в гората и планината, без значение от метеорологичните условия. Вярваме, че природата има безкрайно положително въздействие върху децата в физически, психически, емоционален, дори и образователен аспект, но за това друг път!
В блога си, обичайно споделяхме важни за нас теми или интересни приключения с децата си. От доста време не сме публикували, защото нашите буболечета станаха две…но сега с радост ще ви разкажем за най-голямото ни приключение с тях – 4 дневен преход в Пирин планина!
Всяко лято се стараем да прекараме седмица в планината, да походим и опознаем нови места. Пирин е любимо и много специално за нас място и за това го избрахме за първо сериозно запознаване на децата с планинарството, преходите и спането по хижи.
Въпреки че самите преходи са тежки като терен за 3,5 г. момче + 9м. бебе + багажът им 😉 се впуснахме в това приключение от дълго ходене, изкачване на порти, катерене на скали, среща с диви козички, приветливи и не толкова хижари и безброй спиращи дъха гледки.
И така…Планът ни включваше нощувки на три хижи (Синаница, Спано поле, Тевно езеро), като тръгнахме от х. Вихрен.
Всъщност, най-голямото предизвикателство беше идеята 3г. ни син да преминава сам тези дълги разстояния и до колко ще се справим с времето и тежкия терен.
Типично за семейство с две малки деца закъсняхме и тръгнахме чак след 10:30 сутринта. Вървяхме с приповдигнато настроение, бързо катерене на скали и поредно преразказване на това, което ни очаква…без да знаем, че всъщност 4-часовият преход ще стане над 8 часа! Дъщеря ни (9м.) се наслаждаваше на гледките, седнала удобно в самара, а синът ни бодро, все още, ходеше към Моратово езеро. Батериите му се изтощиха малко преди него и се наложи да го носим докато качим Бъндеришка порта.
След това срещнахме няколко безстрашни диви козички и благодарение на игри и добро настроение стигнахме до Синанишка порта, където той имаше отново нужда да си отпочине в самара
Безценната гледка на връх Синаница и езерото даде сили на всички и само след около час стигнахме заветната хижа. Бяхме доста преуморени от дългия, изпълнен с емоции преход и бързо се огранизирахме да легнем да поспим.
Видяхме, обаче, че тази нова обстановка и физическо натоварване, превъзбуди доста децата и си взехме поука за следващите дни да следваме повече техния собствен ритъм.
Следващата ни спирка беше Спано поле. Преходът до там е доста лесен и сравнително кратък. С нови сили и безкрайни игри на асоциации и няколко измислени в движение от нас, стигнахме до ранния следобяд.
Макар и местността да е най-малко впечатляваща като гледка, Спано поле остана любимо място на всички ни. За това допринесоха гостоприемността на хижарите, страхотните условия, вкусната храна, огромно поле с боровинки и свежата рекичка, която го пресича…чак не ни се тръгваше.
Вече добре наспани поехме към Тевно езеро на следващата сутрин.
След няколко изгубвания в началото, последва малко скучен за децата терен (a.k.a. без скали, езерца, камъни) докато не стигнахме едно от Чаирските езера. Там срещнахме местния говедар Митко, който ни разказа на дълго и широко за живота си, запозна ни с кравите си и ни преведе през тайна, но много по-кратка пътека. Последва най-екстремната част от пътуването ни, а именно преминаването на Мозговишка порта.
Разбира се, това беше и най-вълнуващото място за сина ни, който без колебание настоя да премине сам и то по най-стръмните пътеки. Дъщеря ни, пък, подскачаше и риташе от вълнение от самара…явно и двамата обичат адреналина!
След около час стигнаме и тази последна спирка от приключението ни. Настаниха ни в единственото бунгалце (с място единствено за 4 матрака, но изключително уютно) и определено разбрахме за пореден път, че нощем на тази надморска височина температурите са смразяващи. Тевно езеро е специално място за нашето семейство, децата също го усетиха и за пореден път остави прекрасни спомени от посещението ни.
Събудихме се с спираща дъха гледка към връх Каменица и с обещанието, че връх Синаница и Каменица ще ги изкачим някога за първи път заедно с децата.
С малко натрупана умора, но и малко тъжни, че приключенията са към своя край тръгнахме към х. Демяница, от където след още 6 км пеща по черен път и взимане на стоп, се върнахме до х. Вихрен, където и приключи изключителната ни екскурзия.
Това, разбира се, е съвсем кратък разказ за преживяванията ни…всъщност искахме да споделим с вас, че успяхме да покажем на децата си едни от най-красивите места в България, въпреки на пръв поглед трудната реализация…че в края на екскурзията синът ни каза, че няма търпение пак да отидем на преход в планината, а дъщеря ни не спря да се усмихва, разглежда вглъбено всичко около нея и рита щастливо с крачета…че всички по хижите ни питаха ”как е на планина с две малки деца?'” и ние отговаряхме ”има си своите предизвикателства, но е супер да споделиш тези прекрасни преживявания с тях”…че говедарят Митко ни каза, че ако бил хижар щял безплатно да ни пусне да спим, защото трябва да се стимулират хората да си водят децата в планината.
Разбира се, получихме и доста помощ – от добър приятел за компания и багажа, от прекрасните учители на сина ни в детската градина, с които всеки ден ходят на разходка в гората, от Алекс от Offlinekids за чудесните идеи за мотивиране на децата по време на преход, от хубавото време и (с риск да не сме скромни) от добрата ни екипировка.
И така, първият ни семеен преход в планината беше успешен, приятен и запомнящ се.
И тъй като започнахме разказа си с темата на влиянието на природата върху децата, ще завършим с факта, че в следващите само три дни и двамата не спират да ни изненадват с нови постижения и научени неща.